Два пъти получава наградата „Нелсън Алгрен“ за разказ. Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта. Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка… Трябва да влезете https://peterd951fhi9.losblogos.com/profile